Mrsnobody’s Weblog

снощи в Строежа си изкарах супер - държах се абсолютно асоциално на най-социалното парти, което можеш да се сетиш. май освен Елена-Елена и Маркъс нямаше немузиакнти в клуба. всички се прегръщаха, целуваха, потупваха по рамо. Пешо не дойде и ми стана жалко, защото той в такива моменти е страшно адекватен и бодро обикаля и си говори с всеки, когото дори бегло познава. аз си се загнездих на столчето и цяла вечер не си мръднах дупето от там. Нинко си говори с Бамзо /китариста на групата им/, а аз се разбих от английски с Маркъс, който бе така любезен да разбира повечето неща, които казвах. Всъщност именно Ели и Маркъс бяха звездите на вечерта, защото с Него се знаехме само през скайпа, при това той за нас бе само Бог, който заплашва Нинко с пишкоизпаряване ако не си обуе панталон докато се разхожда из стаята. та той е на гости на Ели, от което тя е видимо разтопена по краищата. и двамата са най-убедителната презокеанска двойка, която съм виждала. и така - цяла вечер си говорихме глупости, обсъждахме TOOL и RATM, а аз отново си припомних кое е единственото нещо, което ми липсва от студентския живот - Ели.

между думите се прошепна Play на  Blush, но ние бяхме твърде заети, за да я чуем, не че имаше значение - вечерта беше прекрасна и без нея.

тудей започнах едноседмично заместване на колежка в отпуск. обикновено нямам проблеми с това, всеки път аз поемам нещата й, но този път си е оставила ръцете в структурирането на моите задължения. вече час отварям и затварям таблици, викам на пожар една по-посветена колежка и заедно хвърляме боб, за да открием смисъла на всичката тая бумащина.
това ме кара да се замисля за всички такива случаи в живота ми, когато някой не само иска да му помогна, но и интуитивно да открия логическата нишка, която понякога се е закачила в някой ъгъл и виси без да води наникъде.
в такива моменти ме избива на Контрол - иде ми да отстрелям дадения индивид като лястовичка с глас на пуйка в пост соц бг пънк.
таз вечер съм на Строеж с Пешо и Нинко - очаквам кротка запивка и отсега подготвям най-качественото си цъкане с език за първата среща с Пешовата возилка

Але хоп!

P.S. - искам да плувам и да газя трева. не че има повод, но ми се искаше да споделя

имам прекрасна идея за интериорно решение на дневна, но понеже съм неука и особено слаба в скицирането на мебели, ще си остана само с идеята.  соу сад! ако все пак се сбера с някой рисувач, мое и да се пробвам да я пратя тук-таме. мисля чее добра.

на фона на пълното ми интернет затъмнение у дома Еди Изард и неговите разсъждения за света и историята са оазиса на моя леко мръсничък вътрешен свят, който ме спасява от повсеместен засух.

без него и неговия безупречен грим не бих могла да преживея липсата на нови филми, албуми, фотографии и безмислени чатове с приятели. дори музика ми се отщя да пиша, заради НЕТУлан, но Еди мило ми казва : Донт уори, би ан екзекютив трансвестайт! мдам…

последните два дни нещо са ми разфокусирани - самополивам се с мин. вода, шегите ми не вървят, косата ми е във война с мен, а шефчето ми - на ръба да ме самопребие с под. нещо спешно трябва да се промени - нов нет, нова работа, ново място… хмф.

бай да вей, днес видях момиче по джапанки. болна мода , болни амбиции. напук и занапред ще се придържам към пуловерите! бррр!

бира има, виж НЕТ няма. що ли се надявам. снощи говорих мило, после делово, накрая дори крещях. любезно ме призоваха да попълня формуляр за жалба / за което трябва да отида до офиса им, разбирай на майната си /. ”може и да Ви обърнат внимание”.